Книга Апокалипсисът идва в 6 вечерта

Апокалипсисът не е непременно огън и жупел, конници, тръбящи ангели, глобален срив. Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно. Идва в оня час на ранното есенно свечеряване, в онази минута, когато светлината вече си е отишла, а мракът още не е дошъл. В тази дълга минута се случват историите тук. Минутата преди.
Истории за това как минаха 90-те и как влязохме в новото хилядолетие с по един микроапокалипсис в аванс.
Истории, сенки и гласове, които се навързват, допират, понякога през отделна фраза, за да дадат силуета на едно тяло, ранимо, неразказано, направено от самота и неосъщественост.

"Разказване и разкайване са много близки думи, сигурно има защо. Аз вярвам в разказването. То придава допълнително смисъл на това, което си преживял. Ако един човек не си разказва историите, не може да усети какво е преживял. Мисля, че и за това хората обичат да четат хороскопи за себе си. Има и такива, на които им липсва смисъл, затова обичат да мислят, че съдбата има сценарий за тях и са вписани някъде. А какво става, ако никъде не пише за нас, ако ни няма в големия замисъл?"

Почетете тук интервюто на Анелия Александрова с автора, публикувано в "Програмата":http://programata.bg/?p=44&l=1&c=1&id=285 Със спектакъл по пиесата "Апокалипсисът идва в 6 вечерта", режисиран от Маргарита Младенова, се открива новата 2010 г. в Малък градски театър Зад Канала. http://www.theatreoffthechannel.org/homebg.htm

"По-вълнуващото представление по новия текст за театър на Георги Господинов "Апокалипсисът идва в 6 вечерта" за мен се състоя един ден след премиерата му в Малък градски театър "Зад канала" (първа за 2010), когато останах насаме с текста, без посредничеството на сцена и актьори. [...] Може да прозвучи парадоксално, но действително има и такива силни театрални преживявания, които могат да се случат пълнокръвно само на страницата, върху въображаемата сцена на думите.

Пиесата D.J. спечели Годишната награда "Икар" за най-добър български драматургичен текст през 2004 г. Преведена е на руски, френски, немски и английски. Поставяна е в България, Австрия и Франция.

"Дон Жуан не е стряскащият и невероятен герой за своите класицистични съвременници, а банален и старомоден за съвременното общество. Вместо изкусното съблазняване и дима от цигарите, той се сблъсква с вулгарното и грубо предлагане на любовта по розов телефон, а пиесата и актьорите преиначават неговите думи."

Рецензията на Диана Златкова за двете пиеси можете да прочетете в litclub.com